Училище

Жана: Но, Борко, аз съм още в детската градина!
Борко: А нима там не учиш? Цял ден си без мама, татко и батко. Знае ли учителката ти за диабета? 
Жана: Мама й каза и тя е много добра с мен. По цял ден си стоя на столчето и само ме питат как съм. Веднъж не си изядох обяда, стана ми лошо и сега са още по-добри с мен.
Апи: Стой, стой! Деца, харесва ли ви това?
Борко: Не обичам да съм различен. Моите съученици знаят, че съм като тях. Казах им всичко, което знам за диабета, и те вече не изпадат в паника, ако се изпотя или изгладнея, а ми помагат и се обаждат на учителката.