Bulgaria


Какво представлява захарния диабет?

Захарният диабет е обменно заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар (хипергликемия), която е резултат от нарушение на инсулиновата секреция, на инсулиновото действие или и на двете заедно (Аlberti, K.G.M.M,1998 год.).

Глюкозата или кръвната захар дава на тялото енергия, която му позволява да функционира правилно. Тя се набавя от попадналата в стомаха храна, съдържаща въглехидрати, които се разграждат до глюкоза. Чрез кръвоносната система глюкозата достига до всички клетки и органи, които се нуждаят от нея. След хранене е нормално нивото на кръвната захар временно да се повиши. В този случай панкреасът (задстомашната жлеза) реагира, като произвежда хормона инсулин. Той се освобождава в кръвта, за да възстанови нормалното ниво на кръвната захар след хранене. Инсулинът регулира нивото на кръвната захар, като спомага за навлизането й в клетките. По-голямата част от кръвната захар отива в мускулните клетки, където се изразходва като енергия. Тази част, която остане неизползувана, се натрупва като резерв на организма под формата на гликоген и мазнини в черния дроб, мускулите и мастната тъкан. Те се използват, когато организмът се нуждае от допълнителна енергия при по-голямо физическо натоварване, спадане на кръвната захар под нормата (хипогликемия) или друго заболяване.

При захарния диабет е налице нарушение в усвояването на доставената чрез храната енергия само от определени тъкани и органи, които са зависими от инсулина – мускули, черен дроб и мастна тъкан. Останалите тъкани и органи като мозъка, бъбреците, еритроцитите (червените кръвни клетки) не се нуждаят от инсулин за усвояване на глюкозата.

 

Захарен диабет Тип 1

Захарен диабет тип 1 се развива в млада възраст при лица с генетично предразположение под въздействие на външни фактори - стрес, вирусни инфекции и др. При него по-голяма част от панкреасните клетки, които произвеждат инсулин (бета-клетки), са унищожени. При него лечението с инсулин трябва да започне от самото начало.

Захарен диабет Тип 2

Захарен диабет тип 2 се среща по-често след 40-годишна възраст и за развитието му влияят редица неблагоприятни рискови фактори каквито са прехранването, обездвижването, затлъстяването, стресът и употребата на някои медикаменти.

При хората със захарен диабет тип 2 инсулинът, който панкреасът им произвежда, не може достатъчно добре да контролира повишените нива на кръвната захар. Това може да е резултат от неспособността на панкреаса да произведе достатъчно количество инсулин при бързото покачване на кръвната захар след хранене или защото инсулинът е с нарушено действие в периферията – състояние, известно като инсулинова резистентност. При инсулинова резистентност клетките в организма не реагират достатъчно на действието на собствения инсулин. Това затруднява преминаването на глюкозата от кръвта в клетките. Инсулиновата резистентност може да се дължи на генетични фактори и често се съчетава със затлъстяване, повишено кръвно налягане и високо ниво на мазнини в кръвта. Инсулиновата резистентност е по-изразена, когато има натрупване на излишни мазнини в тялото, особено в коремната област.

При захарен диабет в кръвта остава повече глюкоза, отколкото е нормално, а клетките страдат от липса на енергия. Това е една от причините за сънливостта и чувството на умора.

Тази информация не замества лекарската преценка. Съветвайте се винаги с Вашия лекар за промени във Вашето лечение.